6 примера, присъщи за „грижовните орлици“
Илюстрация: Shutterstock
„Грижовна орлица“ е синоним за майка паникьорка, която трепери детето да не настине, ако излезе без шал, да не си изкълчи крака, ако отиде на кънки или да не се изгуби на екскурзия с децата, да не му се случи нещо лошо, ако тръгне на курс по катерене…
Всеки родител се страхува за детето си и иска да го предпази от всички опасности и световни злини – това е съвсем естествено, стига тази загриженост да не приеме форма на гротеска. Хиперопеката е вредна за детето и не води до нищо добро, а се отразява негативно на психическото състояние на детето, майката, бащата и цялата фамилия.
Така е на теория, но на практика нещата понякога излизат извън контрол и майките стават едни вечно обзети от притеснения за детето жени. И тяхната тревога не отминава с годините.
Ето няколко примера, които навеждат на размисъл:
1. Ако детето се изцапа, преди да дойдат гостите, ще го преоблека възможно най-бързо
Тук не става дума за мания за чистота, а за нездрав стремеж към идеала за майка. Мислите и действията се направляват от това как околните ще ви оценят като родител, а не, защото това е добре за детето. Ако гостите ви похвалят, ще се почувствате добре, ако ли не, изпитвате угризения, че нещо не сте направили както трябва.
2. Ако детето не успява в нещо, ще му помогна да го направи
Струва ви се, че всичко, което умеят другите деца, е нормално и няма значение, че вашето може би няма способностите или желанието да направи нещо като останалите. Щом другите могат, значи можеш и ти! Ако ли не, започвате да упреквате – него, или себе си.
Такова поведение може да доведе до влошаване на успеха, но осъзнаването, че не всеки може да се справя добре с всичко, ще улесни живота на цялото семейство. Понятието „нормално“, мили майки, е условно.
3. Грижа се детето винаги да е заангажирано с учене
Вашето душевно спокойствие е правопропорционално на детското добруване и вярвате, че бъдещето му зависи изцяло от вас. Затова се заемате да го затрупате с различни занимания и курсове дотам, че няма и минутка свободна, но така, според вас, ще постигне повече, ще може повече, ще успява повече.
Такива деца обаче често стават нерешителни, не съумяват да поемат отговорност и винаги се колебаят с какво искат да се занимават. Всестранно развитите личности са илюзорно понятие. Не насаждайте на детето страха, че ако не учи за отличен, ще се провали в живота, а оставете само да си покаже кое е онова, към което да го насочите.
4. Чувствам се виновна, когато на детето му е тъжно
Раздразнителността и стреса са вашите най-верни спътници, посветили сте се изцяло и безпрекословно на това детето да е добре, но това ваше внимание, съчувствие и загриженост обсебва. Не можете да разрешите всички проблеми, които то изпитва, не искате и да отгледате потиснат човек, затова опитайте се да разбирате настроенията и емоциите на детето си, показвайте му, че е така, но недейте винаги да се чувствате отговорни и виновни за тях.
То трябва да се научи да се справя само с негативните моменти; когато страда душевно, няма как да му помогнете, дори да си мислите, че го правите.
5. „Родителят е длъжен да предпази детето си от всякакви опасности“
Това е донякъде вярна, но и доста опасна теза. Стремежът да направите животът предсказуем е породен от мисълта, че светът е пълен с опасности и сте длъжни да предпазите своето хлапе от всички тях. Само че не става така – невъзможно е да предвидите всичко и помислете – посилно ли е на когото и да било да се тревожи всеки път, когато детето не му е пред очите?
Когато настоявате то винаги да играе под балкона, за да го виждате, когато държите да спазва строг режим без никакви отклонения и не го пускате да се социализира с връстниците си, не просто го изолирате от останалите, но го правите и зависимо от вас. А това не е никак добре – в един момент то ще се разбунтува.
6. Длъжна съм да контролирам всичко, което детето гледа, слуша и чете
Гледате кои интернет страници е отваряло, проверявате какви есемеси е получило… още грешка, типични за прекалено тревожните майки, заради които могат да съжаляват. Това следене ще бъде съвсем излишно, когато отношенията ви с него са основани на доверие.
Вместо да упражнявате тотален контрол, по-добре научете детето на правилно поведение в социалните мрежи и това как да прави осъзнат разумен избор.
Марина Атанасова по материали на adme.ru
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари